Правителството реши: Минималната работна заплата се увеличава рязко
Увеличение на пенсиите по швейцарското правило с 11%, минимална работна заплата от 933 лв. и малко над 2% от БВП за отбрана са сред параметрите, заложени в проекта на Министерството на финансите за Бюджет 2024, представен днес от финансовия министър Асен Василев пред медиите.
Очаква се бюджетът да влезе за обсъждане в парламента на 22 ноември. „В рамките на следващите две седмици предстои обсъждане на бюджета и ще се търси сечението, при което би получил парламентарна подкрепа“, каза Василев и обясни, че в този период са възможни корекции.
Бюджетът е разчетен при брутен вътрешен продукт от 205,8 млрд. лева, което включва ръст на БВП от 3,2% и средногодишна инфлация от 4,8%. Очаква се инфлацията в края на 2024 г. да се забави до 3%. Дефицитът, при който бюджетът е разчетен, е 3% на касова основа и 2,9% на начислена основа. Държавният дълг се очаква да остане на същите нива като процент от БВП – 23,8%, каза Василев.
Бюджетът за следващата година предвижда общо приходи от 77,6 млрд. лв. и разходи от 83,8 млрд. лв. Приходната част като процент от БВП е 37,7% – колкото беше и тази година и малко по-ниска от миналата година, каза министърът на финансите.
Предвижда се увеличение на минималната работна заплата и на минималния осигурителен доход от 780 лв. до 933 лв. „Това е 50% от средната работна заплата за изминалата година, както е по законодателство“, обясни Василев.
Заложени са рекордни инвестиции от над 12 млрд. лв. капиталови разходи в бюджета за догодина. Заложено е увеличение на пенсиите по швейцарското правило с 11%. Очакват се капиталови разходи в размер от над 1 млрд. лв. във Фонда за общински проекти, по който общините могат да кандидатстват в проекти, свързани с пътища, ВиК, обществени сгради и културни институти.
Предвижда се разходите за здравеопазване да нараснат с 1,1 млрд. лв., благодарение на нарастването на средната работна заплата и вноските, които влизат в НЗОК.
Разходите за образование се увеличават с 590 млн. лв. за предучилищното и училищното образование, което включва увеличението на заплатите на учителите, така че те да са равни на 125% от средната работна заплата.
Предвидени са 63 млн. лв. за увеличение на нормативната издръжка за дете в детска градина и общинско училище, както и над 80 млн. лв. за нови учебници, 30 млн. лв. за допълнително увеличение на разходите за издръжка на образователните институции, почти 87 млн. лв. за изграждане на нови детски градини и ясли, както и за реконструкция и дострояване на училища, 50 млн. за нови физкултурни салони, над 50 млн. лв. по програмата за спорт и изкуства в училище.
В частта на отбраната са предвидени разходи за малко над 2% от БВП, като са напълно обезпечени всички капиталови разходи и придобиване на нови възможности и боеспособност, които българската армия е поискала, каза Василев.
Разходите за култура са увеличени с 50 млн. лв. за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, 9,3 млн. лв. за филмовата индустрия, 28,5 млн. лв. допълнително за механизъм за постигнати резултати в областта на музейното дело, галериите, библиотеките и читалищата, като изискването е те да са за реална дейност по методика, разработена от Министерството на културата.
Предвидени са капиталови разходи за довършване на реконструкцията на граничен пункт ГКПП „Калотина“, за реконструкция и ремонт на ГКПП „Капитан Андреево“, както и за част от другите гранични пунктове, и за изграждане на втори пункт на „Капитан Андреево“.
В разходите за МВР фигурира освен увеличение на разходите за персонал, да има допълнителни разходи за държавната граница за изграждане на радио-локационна система за детекция и класификация на ниско летящи обекти, както и разходи по въвеждане на личните карти с чип.
В разходите за общините се запазва капиталовата субсидия на нивата от 2023 г., но се допълва с 1 млрд. лв. фонд за общински проекти. Изравнителната субсидия се увеличава с 60 млн. лв.
Има предвидени и общо разходи за увеличаване на възнаграждението в държавната администрация, които ще бъдат разходвани на база на методика, разработена от Министерския съвет, за да се преодолеят част от неравенствата в различните администрации, в размер на 370 млн. лв.
Общо разходите за персонал се увеличават с малко над 2 млрд. лв. спрямо предходната година. Тези средства включват целогодишния ефект на увеличенията от 1 август, увеличаването на минималната работна заплата, и средствата, които Министерски съвет по своя методика ще разпредели между различните министерства и агенции, така че да се преодолее голямото неравенство в заплатите.
„Като цяло бюджетът е балансиран в рамките на Маастрихтските критерии и ще позволи да изпълним всички критерии за членството на България в еврозоната. Предвиждат се с 50% повече инвестиции. Инвестиционната програма се вдига от 8 млрд. лв. на 12 млрд. лв., което обезпечава всички разходи, свързани с пътно и железопътно строителство, както и капиталови инвестиции за закупуване на нови влакове и развитие като цяло на способностите на българската държава“, каза Василев.
На база заложените параметри се очаква ръст на средната работна заплата с между 10% и 12% в рамките на следващата година.
На въпрос дали очаква планираният дефицит да получи подкрепа в парламента, Василев заяви: „3% дефицит е изцяло в рамките на европейските критерии, какъвто е ангажиментът, който ние сме поели като правителство, особено с оглед на членството в еврозоната. Що се отнася до това дали парламентът може да направи по-нисък дефицит от този, който предлагаме – това винаги е възможно, но те трябва да решат кои разходи да махнат.“
Параметрите, заложени в бюджета, са изчислени при внесените към момента данъчни закони. „Имаме първо четене и предложение за второ четене, които ще се случат, докато върви паралелно обсъждането на бюджета, така че корекции са възможни в рамките на следващите две седмици“, каза финансовият министър.
Той уточни, че промените в Закона за местните данъци и такси са изцяло предложени от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). „Местните данъци и такси не са обект на Министерство на финансите – ние нито ги събираме, нито влизат в бюджета, нито се отразяват в приходната или разходната част на държавния бюджет. Това са данъци, които са изцяло в ръцете на общините, и промените в закона дават право на общините да правят по своя преценка промени в тези данъчни ставки, Министерството на финансите не влияе и няма намерение да влияе на този процес“, каза Василев.
„Около 22 декември трябва да сме готови с бюджета“, допълни финансовият министър.
Василев коментира и темата за транзитната такса за руския газ, която България въведе през октомври. По думите му вноските по допълнителния данък върху транзита и вноса от газ вече са начислени и се очаква плащанията по фактурите да бъдат получени между 15 и 25 този месец.
Нямаме информация за заобикаляне на санкциите, коментира още финансовият министър твърденията, че България е нарушила санкционния режим срещу Русия, изнасяйки горива произведени от руски петрол . „Проверяваме информацията, която излезе в Politico, включително и конкретните имена на кораби, които се споменават, за да проверим дали е имало опит за избягване на санкциите“, поясни той.