Проговори Китайския Нострадамус. Ето как ще се развие войната в Иран
Пекинският историк и анализатор Цзян Сюецин вече придоби репутацията на човек, чиито прогнози се сбъдват със стряскаща точност. Още през 2024 г., когато Джо Байдън все още беше на власт, а Доналд Тръмп тепърва навлизаше в нова предизборна кампания, анализаторът очерта сценарий, който днес звучи все по-реалистично. Той го нарича „Операция Иранска свобода“ и предупреждава за верижна реакция от конфликти, която може да пренареди глобалния ред.
Сценарият, който започва от Иран
Според Цзян Сюецин евентуални действия на САЩ срещу Иран биха били оправдани с ядрената програма на Техеран и защитата на съюзниците в региона. „Светът днес е свързан като домино – конфликт в един регион неизбежно предизвиква колапс в други“, посочва анализаторът.
Той твърди, че настоящият световен ред се оказва неподготвен за съвременните конфликти, тъй като все още разчита на модели от времето на Студената война. „Военната система за демонстриране на сила вече не работи срещу войни на изтощение“, предупреждава Цзян.
Енергията като първи удар
В анализа си Цзян определя Иран като епицентър на първоначалния шок. Вместо директна военна конфронтация, стратегията се насочва към енергийна и инфраструктурна уязвимост.
Затварянето или сериозното ограничаване на трафика през Ормузкия проток води до срив от около 75% в корабоплаването. Това автоматично тласка цените на петрола над 180 долара за барел, а природният газ в Европа поскъпва с около 60%.
„Този шок няма да остане на енергийния пазар – той ще се пренесе директно върху храните и ежедневието“, посочва анализаторът, като предупреждава за глобална криза в продоволствената сигурност.
Персийският залив – регион на оцеляване
За страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив кризата е въпрос на оцеляване, а не просто геополитика. Държави като Кувейт и Саудитска Арабия са силно зависими от обезсоляването на вода.
„Ако тази инфраструктура бъде ударена, ще последва незабавна водна криза“, предупреждава Цзян Сюецин.
Според него, за да финансират отбраната си, тези държави могат да започнат масова продажба на активи на американските пазари. „Това няма да бъде просто спад, а потенциален срив на фондовите борси“, отбелязва той.
Китай и Тайван – следващият фронт
Докато Близкият изток е в пламъци, Китай наблюдава внимателно ситуацията. Зависимостта на страната от енергията, преминаваща през Персийския залив, е около 40%.
„Всяко прекъсване ще ускори стратегическите амбиции на Пекин“, посочва Цзян.
Конфликт или блокада на Тайван би имал още по-драматичен ефект – срив във веригите за доставки на полупроводници и парализа на технологичния сектор в глобален мащаб.
Азиатските икономики под натиск
Япония, Южна Корея и Индия са сред най-уязвимите икономики в този сценарий.
„Тези страни ще бъдат изправени пред тежък икономически удар в рамките на месеци при пълна блокада“, предупреждава Цзян Сюецин.
Според него отслабването на американския защитен чадър ще доведе до нова надпревара във въоръжаването в Азия.
Европа и Русия – рискът от ядрен сценарий
Анализаторът вижда сериозна ескалация и в конфликта между Русия и Европа.
„Доктрината „ескалация за деескалация“ допуска използване на тактически ядрени оръжия, ако конвенционалната отбрана се провали“, посочва той.
Цзян предупреждава и за липсата на комуникация между ядрените сили. „Рискът от случаен ядрен сблъсък вече е по-голям от умишления“, подчертава анализаторът.
Историята още се пише
В заключение Цзян Сюецин отправя директно предупреждение към обществото. „Най-опасното е да вярваме, че тези, които са на власт, имат ясен план“, казва той.
Той призовава вниманието да бъде насочено към два ключови индикатора – Ормузкия проток и Тайван. Според него именно там ще стане ясно дали светът върви към стабилизация или към най-голямата геополитическа криза в съвременната история.