Скръбна вест: Отиде си вечно усмихнатата Дора Михайлова

Хасково загуби още един от съвременните си интелектуалци.

Днес си отиде Дора Михайлова Пейкова, дългогодишен секретар на читалище „Заря”. Тя бе отдала живота си на читалищното дело. Скръбната вест съобщиха от читалището.

Близките, приятелите и всички, които я познават ще я запомнят с вечната й усмивка и доброта.

Поклонението ще е утре, 27 февруари от 14 ч. в църквата „Св. Богородица”.

Съболезнования на близките за загубата им!

Още скръбни вести:

На 19 февруари е починала Цветана Джерманова, последната жена, оцеляла от лагерите „Босна“ и „Белене“. Това става ясно от публикация във фейсбук страницата „Софийска платформа“.

Цветана Джерманова е родена през 1928 г. в село Лесковец, Пернишко в семейство на занаятчия.

Като ученичка се увлича от идеите на анархистите, които имат силно влияние в Пернишкия край.

Завършва Пернишката девическа гимназия (1946) и след завършване кандидатства специалност „Агрономство“ в Софийски университет, но вече е дошъл комунистическият режим и не е допусната да продължи образованието само заради липсата на задължителна характеристика от местния комитет на Отечествения фронт.

През 1948 г. е арестувана в голямата акция срещу Федерацията на анархистите, наредена от тоталитарното управление на БКП.

Над 20 дни Цветана е държана в килиите на ДС в Перник, а през 1949 г. е изпратена в лагера „Ножарево“, Силистренско, а оттам е въдворена в женския лагер „Босна“, намиращ се в едноименното село, Тутраканско.

Там без съд и присъда и изкарва близо две години, като лагеристките са заставени да работят тежка земеделска работа, а някои шият. Впоследствие в лагера е създадена т. нар. черна рота, в която са вкарвани въдворени по политическа линия лагеристки, обвинявани от ръководството на лагера в саботаж.

Лагеристките в „черната рота“ са облечени в дрипи и заставени да живеят в изоставен кокошарник. Дневна дажба е от 250 гр. хляб за закуска, обяд и вечеря и по един черпак помия сварен синап – бурен, с който хранят свинете.

След това, през декември 1951 г. е откарана с група лагеристки в женската част на лагера „Белене“ на остров Щуреца, съседен остров до големия остров Персин, където през 1949 г. е изграден най-големия лагер за политически противници на комунистическия режим.

В женската част на остров Щуреца работата на лагеристките е да отреждат свине и да секат дървета на самия остров. През 1952 г. е освободена от лагера „Белене“.

През 1957 г. завършва Минен техникум – Перник и Икономически техникум – Перник през 1966 г.

През 2011 г. излиза книгата ѝ „Спомени от лагерите“, в които детайлно описва своята съдба, както и режимите в лагерите „Босна“ и женската част на лагера „Белене“. Така тя става единствената лагеристка в България, която оставя спомени за женските лагери по време на комунистическия режим.